Ти си в летните нощи прохладния бриз,
в изнурителна жега живителен дъжд.
Първи проблясъци си на утро златисто
с алени макове в узрялата ръж.
Маяк над скали сред опасни води си,
тихият пристан след яростен щорм.
Южния кръст си, от който зависи
дали ще закотвим зад як вълнолом.
Ще доплавам до теб и в мъртво вълнение,
с пробойните в борда, с висящи платна.
Със закъсняло във времето откровение –
признал окончателно, че си само една.