10 авг. 2006 г., 22:49

Ти си тук 

  Поэзия
1035 0 3
Тя беше старата гора
с вековни борове и мирис на смола
прозрачен въздух
отразен в безброй листа
с лъч пронизвана от слънцето
стрелец и феб неустоим стрела
и разказваше за нея -
щастливата жена
докато разказваше тя бе река
и слизаше там нейде от върха
с тучното зелено по брега
безброй камъни прескочила ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Все права защищены

Предложения
: ??:??