мисля за теб
като за безбрежно поле
с изгоряла от слънце трева
през което
нагазвам дълбоко
изведнъж
аз ставам ти
и ти ставаш аз
и тревата пламва
в пожари
от всички посоки
помня ужаса
помня мъката
помня бягството
как ме подгониха
може ли
едно лятно поле
с пожълтяла трева
да ми носи
толкова спомени
© Павлина Гатева Все права защищены