Дали съм те изгубила - не зная.

Може би съм те уплашила - гадая.

Така и не разбрах кога ме прецени...

Кога решението свое - присъда наша ти наложи.

Трудно е да мисля за отминалите дни, те са само прах в тъжните очи

Дори не мога и да искам втори шанс за нашите мечти - ти така реши!

И колкото и да се питам и гадая все едно и също виждам -

Теб и твоите очи - дълбоките, красиви, но ти така реши!

Мислех, че съм силна, мислех, че владея себе си поне.

Измамена оказах се като дете...

Поисках да мечтая и пропаднах в дълбините от твои страхове.                                               

Протегнах ти ръцете си, но ти така и не ги пое...

Съжалявам само за това, което ни отне, за бъдещото наше време...

За онова, което сме и можехме да бъдем,

ти така и не разбра, уплашен от себе си избяга,

видял в лицето любовта...

И нека тази маска твоя ти напомня за отминалите дни

и самотата, която носиш под привидната усмивка да тежи,

защото мъжката ти сила куха се преви,

усетила веднъж дори какво е да погледна зад твоите стени...

Но ти така реши!!!