Времето минава.
И аз оставам.
След него.
Нямам време
да гоня някого,
Камоли времето.
И знам, че ще боли.
Защото аз живея в безвремие.
А ти умееш да обичаш!
Безпътица.
А по нея коли
и красиви жени,
които желаят бъдеще.
А бъдеще няма
сред тези десетилетни руини.
Не съм си заминала още.
Но чаках достатъчно дълго.
А пътят е кратък.
Повече, отколкото можем да понесем.
И следва безпътица,
Отстрани пейки.
По тях - влюбени,
които желаят бъдеще.
А бъдеще няма.
Защото следва безпътица.
По нея - усмивки и безразличие.
И изкуствена нежност
от кротко приличие.
© Мануела Все права защищены