Дори в съня си да отричаш,
че не ме познаваш,
ти знаеш, че не е така.
Ти знаеш по-добре от всички,
че за теб аз бях съдба.
Опитваше се да си тръгнеш,
но нещо винаги те спираше
и не можеше да продължиш.
При мен се връщаше, но
не само за да спиш.
Дълбоко в себе си знаеш,
че ме обичаш и ти.
Но отричаш, блъфираш
и пак се оплиташ в лъжи.
Защо поне веднъж не
послушаш сърцето, а разума
определя живота твой и
ти плащаш за него, пиейки
сам от свойта отрова.
Не е ли време да
си кажеш Край. Не е ли
време да бъдеш самия ти.
Нека поне веднъж разумът
почине и сърцето победи.
Избирай... мен или твоите пари?