Ти знаеш, че често говорех без смисъл,

познаваш и думите празни и болка кървяща,

вакуум, безизходица, разбити съдби,

това ли остана от онази любов нашта?

Когато вечер да ме пуснеш не искаше,

в леглото обърнат, а ти краче в моето сложила,

до себе си да ме усетиш така нежно обичаше,

в моите устни с очи, лещников цвят вложила.

А в моите ти си все така истинска и красива

и след толкова години сърцето ми пълниш,

обичам всяка твоя извивка, обичам твоята сила,

знам истинската обич вечно ти ще заключиш.

Исках те цяла само за себе си, удуших любовта ти,

изгарях от страст за мен отново ти да копнееш,

обсебен, жадуващ да притежавам плътта ти,

духът ти заключвах, в света на своето его живеещ.

И много мъки изстрадахме и самотни стояхме,

безразлични, един към друг и така очуждени,

в едно легло, но на хиляди стъпки разстояние

и вярвах, че ти си причината за всички проблеми. 

И ето идва момента всеки пътя си сам да поеме,

захранен със болка, напоен със обиди, сит от лъжи,

цигара догаря, димът се разкъсва като нашето време,

но знам, ще останеш завинаги тук в тези гърди.