Ти... знаеш ли как тръпнех в нощите безкрайни,
да чуя твоя глас, да потъна в очите омайни?
Ти... знаеш ли как не исках да посрещам деня,
той прогонваше те от съня...
И всеки път с надежда нова за по-добър живот сьлзите триех...
С усмивката фалшива самотата криех.
Но вътре в мен беше ти -
обсебил устните, ръцете и сърцето ми дори!
Ти... знаеш ли как те обичах, горях
и хиляди пъти връщах се по пътя назад?
Ти... знаеш ли?...