Ти знаеш ли?

Ти знаеш ли какво е самотата?

И как боли раненото сърце -

кървяща рана е душата,

без нежността на твоите ръце!

В съня ми идваш шеметно красива,

завиваш ме със своите коси,

докосваш ме със устни закачливо

и ме влудяваш с блеснали очи.

Отново и отново преживявам

вълшебството на нашата любов

и в страсти огнени изгарям -

Да те изгубя? Не! Не съм готов!

Обичам те! Безумно те обичам -

и мислите ми все към теб летят.

Със името ти своя път обричам -

дано със твоя пак се пресекат!

Любомир Попов