Ти знаеш ли, че въздухът е друг,

когато го издиша самотата?

След ехото от стъпки-нито звук.

Само сенки още спорят по стената.

Ти знаеш ли как е упорит ключът

докато залоства се душата?

Когато следите ти отвън стоят

и разравят с пръсти тишината..

Ти знаеш ли, че въздухът е друг,

изпил финална нота от парфюм?

Ти вярваш ли в усмивката напук

на стореното от приятелски куршум?

На тоя въздух сам се преживява,

сред театъра от сенки на стената.

Ти знаеш ли? Антрактът им влудява.

А след финала пак е тъмнината...