Ти знаеш ли какво е да обичаш,
да искаш да забравиш две очи?
Ти знаеш ли какво е да се вричаш,
а да не можеш да погубиш скъпи спомени?
Ти знаеш ли какво е да си влюбен
и болка да изгаря твойта плът?
Ти знаеш ли какво е да си ранен,
а сълзите в гърлото ти да горчат?
Ти знаеш ли какво е да ревнуваш,
неверие душата да гори?
Ти знаеш ли какво е да вярваш,
а да получаваш хиляди лъжи?
Ти знаеш ли как трудно се забравя
до болка обичан човек?
Ти знаеш ли как боли от спомените,
когато само за миг го съзреш?
Ти знаеш ли, че още те обичам,
че не мога да те заменя със друг?
Ти знаеш ли, че във всеки тебе виждам
и очите ми все още те следят?
Ти знаеш ли, че тайно се моля
отново пак да си до мен?
Ти знаеш ли, че моята мечта е
до мен да застанеш някой ден?

...

Ако не знаеш, погледни ме във очите
и ще ти стане ясно всичко това,
ако не знаеш - ела, аз ще ти го кажа
и макар да съм горда ще ти простя!

И отново ще бъдеме двама,
и отново ще слеем нашия път.
Но вече знаеш - повториш ли го,
очите ми никога вече не ще те съзрат.