Тичам
И по босите ми крака се редуват облачета прах
Телена ограда
Електричество
Студено като жена
Тичам
Имах нужда от тази свобода
Повече защото бях жаден
Непринудено
Като дреха на закачалка
В тъмното играя
На пиянство
Гледай ме как се смея на глас
Докато пожарните танцуват по магистралата
На някой му е писнало
И е заключил вратата си
Коридори
Се крият
И аз в тях
Виж го как се връща само
Времето
Като престъпник със снимка на майка си
Обади се на армията
Ако искаш
Мен няма да ме хванат
Защото
Аз съм три
И никой не ме познава
13 август 2011
© Десислав Илиев Все права защищены
хубав стих