Тиха трева
е запомнила нашите стъпки...
Първа роса
се посипва със дъжд от звезди.
Идва утро...
а ние, обзети от тръпка,
в тази трева
сме приседнали както преди...
Тиха трева
е изпълнена с нашата нежност!
Тиха трева
е обляна от лунни лъчи...
Тиха трева
ни обгръща със свойта безбрежност...
Тиха зора...
ни изчаква...
и просто мълчи...
3.5.2011
© Георги Ванчев Все права защищены