Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
12 апр. 2020 г., 16:56

Тиха ярост 

  Поэзия » Любовная
551 2 4

Не ще се върне нито миг,

дори да завъртим часовника на времето

и пясъкът да тръгне към небето,

а миналото към изконния ни вик

на чист живот от всеки грях...

Не ще се върне нито слънцето

и бурите не ще връхлитат пак

дори ядосани във моя дом...

Но живи.

И лястовичи пух във меки нощи,

и тъжната Луна,

разплакана от мъж,

разголил всяка част от нейната душа,

а после тръгнал

към деня на друга...

Непозната.

Не ще се върне тишината на съня,

донесъл нужната и липсваща любов...

От онзи мъж -

крадецът на душа,

убиец на Луната в полунощ,

несъществуващ нито тук

и нито в миналото -

непознат, но властен

и желан...

Рисуван дълги нощи със ранени устни,

по гърбавата тиха самота на бял чаршаф,

накъсан от ботушите на времето...

И тиха ярост на жена,

забравила да диша от любов,

с ръце във рани да преде

и да тъче килим за ...някой ден,

когато ти за нея си готов...

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво.
  • Младен, Дени, благодаря! Мариана, има копнеж, има и примирение. Благодаря!
  • Много драматично.
  • "От онзи мъж -
    крадецът на душа,
    убиец на Луната в полунощ,
    несъществуващ нито тук
    и нито в миналото -
    непознат, но властен
    и желан...
    Рисуван дълги нощи със ранени устни,
    по гърбавата тиха самота на бял чаршаф,
    накъсан от ботушите на времето..."

    Впечатляващи и много образни редове, Геновева. Поздравявам те за тях!
Предложения
: ??:??