Не е лесно да създаваш мелодия,

когато слухът ти не е готов.

Превръщаш се в нещо и някого,

когото сам не би поздравил.

И все пак – на брега стоим далече от мокрото.

Следи не позволяваме да ни докосват.

Но ти докосвай ме и знай, че няма да се сърдя.

Нека ръцете ми треперят от твоя зов щом чуя,

чакаща и утешена, че си се сетил за мен.

И пак ще чакам, защото аз си въобразявам.

На брега ненамокрена също стоя.

Май можех да плувам, но това е лъжа.

Измислица и фантазия танцуват в душата ми,

която е моята бална брокатена зала.

И като стени в порутена къща пропуквам се.

Приведена от натиска на живота ням,

защото светлината, която ми дава покрусата,

ми помага да спя и да мога да ям.