18 мая 2007 г., 20:10

Тихо... 

  Поэзия
864 0 0
Тихо се спуска
вечната нощ над моята душа...
Тихо отчаянието се промъква
без следа.
Тишината... вместо покой
ражда смъртен порой.
Така в тъмнината
вървя...
И в бурята рева...
Без душа.
Без следа...
от щастие, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Все права защищены

Предложения
: ??:??