11 нояб. 2008 г., 17:26

Тихо... 

  Поэзия » Пейзажная
837 0 16


Разпусна луната

сребристи коси.
Под тях се поклащат
и бавно проблясват
вълни -
летен копнеж
на пясъка шепнат...
Ухае на спомен
за мокър жасмин,
ветрецът дори
е дъх притаил.
В тъмнината
сънена птица
помръдва с крила,
а след миг -
отново само луна,
море,
тишина...



© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??