16 янв. 2007 г., 11:24
Тихо е -
догаря в мрака поредна цигара!
Зловеща, тегнеща самота -
надира безмилостно стъклата.
Прозорците скрежасаха, надраскани
от толкова безкомпромисни нападки.
А светът ми громко се сгромолясва
като взривен на парченца се разпадна!
Светло е -
денят дойде. Защо ли?
И какво остава? Една къща стара, напукана и надрана,
в която тегне мрак, тишина и самота! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация