Anita765 (Ани Монева)
296 11769
6 июн. 2014 г., 21:25

Тихо е 

  Поэзия
639 0 10

 

Празна стая, две картини,

поолющен празен скрин.

Отдалече някъде звучи ми

тъжен, стар рефрен любим.

 

Сякаш две очи надничат

през прозореца отвън.

Мигат мигли на момиче.

Спомен ли е или полусън?

 

Не беше толкова отдавна.

Небето – с купол от звезди.

Денят изтичаше по-бавно,

а залезът вещаеше мечти.

 

Щом бликнеха огньове

от оранжевите цветове,

скъсяваше денят мостове,

оставяйки индигово небе.

 

Тишината пускаше коси,

сплетени в деня на плитка.

В нощта по-бели от вълни

към просторите политаха.

 

Празна стая, две картини,

моята протегната ръка,

миналото ми недостижимо.

Тихо е, но вече заваля...

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дрън дрън ярини. И нескончаеми баналности: Звезди - мечти, отвън - полусън...И на фона на този остарял реквизит:

    "Празна стая, две картини,
    моята протегната ръка,
    миналото ми недостижимо.
    Тихо е, но вече заваля..."

    Ах как обичам нещо да ми мяза на нескопосан превод на Александър Блок
    /подозирам в девическа възраст - любим поет/.

    Не искам разяснения.
  • Ефирно усещане тук, и без стих е поетично!
  • Тихо е... и все пак - толкова красиво...
  • красиво нарисувана тъга...
    и тишина!
    поздравления, Ани!
  • !!!
  • топла поетична въздишка в тихото...по нещо свидно
    отминало... Ани, прегръщам те..
  • Тишина, от която боли, но щом
    спомени красиви има, не всичко
    е тъга... Докосващ елегичен стих!
    Поздрави!
  • Благодаря ви!
  • Мостчета на мечти и спомени са твоите стихове. Въздишкови...
  • Красива носталгия...
Предложения
: ??:??