Рисунки нежни като стих,

изящни от перото виртуално.

Икони галят с шепот тих,

с лъчи от нежности реални.

Магията на тази свобода,

да бъдеш себе си докрая.

Изваял с обич кратък стих,

във себе си да се покаеш.

Изкъпана от летен дъжд,

душа кристална от сълзичка.

С крила да литне я дари

и без огради като птичка.

Дали съдбата има тази власт

тя с разум пътя да поеме.

Разказва мислите си днес на глас,

стаени, премълчавани от време.