Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
21 июл. 2020 г., 20:41  

Тихо, тихо, думите заспаха! 

  Поэзия » Строгие формы, Другая
858 5 6

Жребец животът вее потна грива.   
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката  лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.

 

Мъглата се разтваря и свещица,
душата ми гори дори сред тъмни нощи,
ревнива съвест кротко спомените пощи,
денят да убеди, че съм светица.


Отлитам нощем. Думите запяха.
Луната смига ми потайно, зад пердето,
и къпе се в стиха ми цялото небето...

 

А денем съм на къщата ти стряха
и будя те с лъжичка  чудо и кафето,
в шепна: Тихо, тихо, думите заспаха!


      

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прегръдки!
  • Особено ми допадна поантата думи-безсмъртие!
  • Наде!!!
  • На някои им отива "... тъгата на очите..." на други след подобна " облачност" им отиват съвсем други емоционални окраски. Думите не спят Наде. Те са неуморни: почукват , за да им отвориш, скърцат, за да ги напишеш, изливат се, за да се проявят...Създават, рисуват, описват, градят, раняват и рушат...И все пак са най- красивото изживяване и преди написването си и след прочитането. Гласът, понякога не се чува, но написаните думи са носител на неговата същност.
  • Харесва ми!
  • Колко истинско!!!
Предложения
: ??:??