Как светът се събира в 30 мин,
къде е самотата, която мълчи?
Излъгах я и нея, и теб,
забравих и още кога.
Ъгълът прашен събира свойте 30 мин.
Прости ми, съдба, останах сама.
Преглъщам болката, но не и сълзите,
повтарям мъката, но не и мечтите.
Събрах свойте 30 мин срам, позор
и лъжа, събрах ги от калта
и разсипах с тях своя малък свят...
Да се скрия, къде?
Да измия срама поне...
Как искам да избягам от свойте 30 мин
и последната секунда изтича,
сълзата ми в река се стича...
Където и да отида, те ме следват
тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,
лъжата, тик-так, самотата, тик-так
и така изгубих се в своя малък Ад.
И събуждам се утре и нови 30 мин,
и нова лъжа след поредната убийствена самота...
© Мила Все права защищены