Тик-так

10 июн. 2009 г., 15:05

Поэзия

806 0 4

Тик-так, часовникът тиктака.
Минута, две, година, век.
Тик-так, пробужда се от мрака,
той, съвършеният човек.

Тик-так, прохожда, проговаря
и с любопитство зареден,
вратите към света отваря
и помъдрява ден след ден.

Тик-так е вече в пубертета,
а страстите бушуват там
и той перфектният, човекът,
май осъзнава що е свян.

Тик-так, приключил е борбата
със своето ранимо Аз.
Подготвил се е за играта,
дошъл е неговият час.

Тик-так, животът продължава,
семейство, може би деца.
Косите леко посребряват,
през рамото наднича старостта.

Тик-так, отново дни на радост,
щом внуците си види той,
сред спомени от свойта младост
умира нашият герой.

Тик-так, часовникът тиктака.
Минута, две, година, век.
Тик-так, пробужда се от мрака,
той, съвършеният човек...

Yuleto111 (Юлиана Асенова)

2009-08-14T14:45:36+03:00

...Побиват ме тръпки от това тик-такане,може би ме е страх!Ти обаче ,толкова добре си го написал,за което те поздравявам!...
locaaa_f (Биляна)

2009-07-15T20:32:06+03:00

животът минава в тик-такане..
и на мен ми харесва поезията ти!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-07-11T12:26:03+03:00

На някой не стига век дори, за да "...приключил е борбата със своето ранимо Аз"!
female_sg (Боряна)

2009-06-10T23:12:16+03:00

Безплатен билет за рая е това стихо!!!