О, Линдеман
Ти, нежно стръкче мандрагора
в хербария на мрачните ми дни.
Ти, допаминова мъгла над кръгозора,
делирогенен поток на стари спомени.
О, Линдеман
Ти, леко серотонинергично мечтание
в притомата на огнени безсъници.
Ти, крехко псилоцибиново изваяние
в лапидариума на ледени просъници.
О, Линдеман
Ти, последна кардиална еуфория. ...