В тишината навлизам понякога бавно,
потъвам в мисли, в живота сега.
В сърцето, в душата слагам по равно,
понесен от днешната буйна река.
За малко се спирам на кратка почивка,
вечер ще гледам червена луна.
Дълбоко в мен Аз виждам усмивка,
тишина, тишина и там светлина.
В. Й. 06.12.20154г
© Васил Йотов Все права защищены