14 дек. 2006 г., 13:29

Тишина... 

  Поэзия
1024 0 17

Събуждам се...

С мисълта за теб.

 

Минутите текат, убиват бавно,

около мен

е глуха тишина.

Разкъсвана

от тихите стенания

на моята

тъгуваща душа.

 

Отново мрак, отново болка,

ръка в ръка със самота.

Сърцето ми не сеща пулса,

единствено е жива мисълта.

 

Къде си?

Питам се отново...

Това е краят ни, нали...

 

Не!

Ставам! Хайде!

Пребори се!

Във мене силно любовта крещи.

 

Не се предавай! Съвземи се!

Това е друго май, нали...

Животът силните обича,

затуй и ти такъв бъди.

 

И пак е тишина около мене...

Блажена, нежна красота.

Очите се затварят уморени,

заспиваш ми

в прегръдката сега.

 

По  стиха на f-31 ( Креми) – „ Тишина...” 

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??