2 мая 2018 г., 19:23

Тишина 

  Поэзия » Философская
382 0 0
Денят си ляга
и нощта
отново бърза да настъпи.
Студена влага
за беда
сковава в лед пътеки глухи.
Развява вятър
мрачни клони,
шуми безлюдната гора.
Надвисва облак,
дъжд се рони.
Сред дънери многовековни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Филипов Все права защищены

Предложения
: ??:??