4 сент. 2013 г., 23:13  

Тишина 

  Поэзия
862 1 13

Че тишината може да боли

разбрах, едва когато си отиде...

Сега вали. В душата ми вали.

Дъждът изми омрази и обиди.

  

Остана само болката, и тя

ритмично хапе с пулса на сърцето.

И вдигам в тази глуха тишина

наздравици за мъртвите поети. 

 

А камъните, дето ги събрах

със каменни сълзи безмълвно плачат.

Те знаят, че ще се превърнем в прах

и вятър ще ни разпилее в здрача.

 

Защо тогава мразим и делим

пространство и земя под небесата?

Светът е преходен. И предвидим.

А Вечността е пристан за душата.

 

 

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??