25 нояб. 2015 г., 07:50

Тишина 

  Поэзия » Другая
296 0 2

Тишина

 

Ето ме тук, в тази празна стая

за пореден път откакто помня,

стоя и мълча,

отново тишина.

 

Живот кипи навън,

а тук се вие буря, в тази празна стая,

без край и без умора,

а в мен отново тишина.

 

Сред тълпи от хора,

а отново тук, в тази празна стая

защо сред други съм, а сам съм

отново тишина.

 

Живот кипи, а аз стоя

отново тук, в тази празна стая

стоя и бавно чезна,

отново тишина.

 

Но къде съм аз,

къде е „тук“, къде е тази празна стая,

избледнях, вече изчезнах

и ето, възцари се

отново тишина.

 

© Георги Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога тишината е всичко, от което имаме нужда.

    Много ми хареса! Поздрави!
  • Тъжно е,но пък има надежда да се смени мястото и отново да се завърнеш в светлината!
Предложения
: ??:??