2 сент. 2017 г., 09:23  

Тишина 

  Поэзия » Гражданская
441 1 3
Нарочно ми каза да спра да обичам,
във светлия пролетен ден.
В очите ти нежни намерих момиче,
което умира за мен,
но нещо го спира да бъде магична,
една непокорна мечта,
пораснало цвете във прашна саксия,
и нежен копнеж във нощта.
Обичах момичето – звездната фея,
с усмивка, която гори.
И после започнах за нея да пея,
под нежните, нощни звезди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
: ??:??