И трупаш!
Пазиш!
Къташ някъде дълбоко.
Събираш всичко…
И мълчиш!
Какво ли?
Просто болка.
Затваряш си очите…
И мълчиш!
Не пускаш нищо!
Не спира да гори!
В душата ти…
Като отрова…
Не говориш!
Тихо е, нали…
Какво ли толкоз?
Просто болка!
И после идва бурята…
След тишината!
© Диана Димитрова Все права защищены