4 сент. 2010 г., 23:44
Мрачно е времето – като гробище.
Земята прикрива сълзите си.
Попиват в пръстта ярки спомени,
Тиха е в стаята
есента.
А в небето, над нас, летят щъркели,
безкрайни щъркелови ята.
Вероятно дарили на хората
новите им
деца.
Идват есенните ми
крясъци – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация