17 июл. 2007 г., 23:36

Тишина 

  Поэзия
1056 0 5
 

 

Отминава в мрак и тази вечер.

Гласът отеква в самота.

И тъжна песен пак долита отдалече

сякаш да напомни за света.

 

Отронва се сълзата бистра

от празни, синкави очи,

а нощта изящно чиста

продължава само да мълчи.

 

Безизразно лице в тъмата

като бледа сянка там

не нарушава тишината,

а иска да ми каже нещо, знам.

 

Бавно вятърът нашепва

и угася пак свещта.

Отново пламъче потрепва

и отминава пак нощта.

© Дани Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??