Тишина с часовников механизъм
Под шума́ на листата
заровихме стъпките,
под дъждовната шатра
на есенни станове.
Зреят лилии бели,
зимата е на пъпки,
но за тази любов
още топло и рано е.
От стрелки тишината
не пада прободена.
Връзвам на мачтите
ветрила́ от прехо́дност.
Ние сме нейния впряг
от кръгове водени –
в мнимите центрове
като камък свободни.
Захладня. Аз прелиствам
бързо летните тръпки.
... „д“, „е“, „ж“... подчертавам
за утре „жилкуване“.
Под шу́мата от листа́
си заровихме стъпки,
за тогава, когато
всеки полет си струва.
За тогава, когато
тишината избухнала
пръсне тъмното синьо
по стъкла и капчуци,
аз не нося часовник,
и се мисля за хубава,
ти не носиш обувки
и се смееш учуден
как пък единствено
твоят номер е имало,
как цвета си улучил,
и върви на чадъра...
Може и без подаръци,
искаш ли... примерно
нещо дребно, което
не реже прегърнато.
Притъмня. Намери ме.
Идва ято врабчета,
под листата се пъхат,
тишината отъпкват.
Търсят посоката –
не били само четири,
говорят, че ние
сме заровили стъпките.
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Иржи!
-
Като художник рисуваш природните картини....Добре, че има Гугъл, та разбрах за жилкуването....
-
Благодаря ви от сърце!
-
Красиво!!!
-
Браво!
-
Може и без подаръци,
искаш ли... примерно
нещо дребно, което
не реже прегърнато.
❤️ -
Заровили сме стъпките, не чуваме гласа на природата и сме го подкарали през просото, докато го докараме до точката, от която няма връщане назад... Поздравления!
-
Много дълбоко, изключително е, много ми хареса, поздравления!
-
Красота за добро утро!
Това, че "зимата е на пъпки" много ми хареса
-
Това нещо тук трябва да го е писал моят Вергилий в банята. Ще ми позволиш ли да го включа в "Избраните му произведения" в 80 тома? Ти си една от най-добрите ми ученички. Усвояваш със скоростта на светлината. Шегувам се, де! Формата е част от съдържанието. Впечатлена съм. Поздравления.
-
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
