Толкова тишина си прибрахме
…беше забравена между нас.
Скрита беше в дъждовните капки,
затворена в мъртъв компас.
Останала плаха се свила
зад прозореца, в облаци дъжд.
Студено е… и всичко е сиво…
бях сляпа, но прогледнах веднъж.
И видях, пътят към нея е дълъг
и иска да ни намери отново,
странно цветен и пъстър светът е,
изгубен в красотата си гола. ...