Застива тишината между нас,
тревожна като крясъка на птица.
Две статуи, застанали в анфас,
изпепеляващи се със зеници.
Такава тишина е като гръм,
стоварва се със сила нечовешка.
Измъква се от скрина таласъм,
гротескна сянка на невинни грешки.
Убийствена е тази тишина,
разкъсва ни отвътре на парчета.
Ако признаем общата вина,
дали в душите слънцето ще светне?!