Спира есен край селското гробище...
В тъмнина, от щурци пренаселена,
падат орехи – тъжни бездомници,
и по къра търкалят вселената.
Сбрало кръпки кенар и кълчища,
върху прага умилква се слънцето.
Вятър зимен стъклата изприщва
с вой тънеещ на призрачни вълци.
Блика студ, вледенява зениците
и раздухва огньове над хълмите,
Тази нощ някой взел е на прицел
сто душѝ и ги влачи към пъкъла. ...