ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
9 дек. 2012 г., 13:41

Титаник 

  Поэзия » Любовная
720 0 9

Титаник е душата ми... пътува
във женския ти бурен  океан,
сърце от айсберг имала си, чувам -

непотопима  обич ще ти дам...

Не ме е страх от бурите житейски,

за щастието купил съм билет –

животът ми е смисълът  на  рейса,

а другото е вяра и късмет...

 

Щом времето замръзне от очакване,

а устните ти – скитащи вълни,

ме срещнат ненадейно в мрака

със девет бала  нежност призори...

 

И  устремът  ми вечен  курс насочи,

с  мечтата на  обречен в теб живот -

и  Бог на щурвала  дори да скочи,

ще врежа  чувства в твоя  ледоход...

 

Ще плавам,  подлудил  една надежда,

а  всеки миг ще иска да ме  спре:

и да потъна в синята безбрежност -

от обич е красиво да се мре...

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??