1 нояб. 2016 г., 18:48

То 

  Поэзия » Другая
613 1 0

Ту сиво – почти черно, ту изумрудено,
ту с цвят на сини ириси,
упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.

 

Стискам в шепа мидичка и камъче, 
Слънце грее, 
Душата пее.
Край него – дечковци строят замъци.

 

Със смях се гонят на слънцето лъчите
до залез, докато  мръкне.
А аз с риза размъкната,
гледам как, като зайчета скачат с вълните.

 

Опиянена трайно от йодните изпарения,
жадно вдишвам аромата му.
Пуснало котва в душата ми, 
вдъхновява ме, да му посвещавам стихотворения.

 

Що е то?

© Ирен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??