То на мен не ми остана нищо

15 мая 2008 г., 00:10

Поэзия » Другая

714 0 2

Кръв се стича от ранените мечти -
простреляни с куршум от самота!
Раната прояждат и хорските лъжи -
навлизат надълбоко и събуждат там греха...

Духове от сънищата търсят своите криле,
викат, дращят с нокти и кълнат!
С души на ангел, с лицето на дете,
останали безкрили, няма как да полетят...

И в тях съзирам твоите очи,
думите ти силни отекват във душата:
"Обичам те! Защо не ми прости?!
Защо остави ме да стена в мрака?!"

Но ако ти изгуби своите криле,
то на мен не ми остана нищо!
Подарих и душата си, и моето сърце,
а те го смачкаха - било им безполезно и излишно!

То на мен не ми остана нищо

Свързани произведения

Комментарии

Предложения