То си е за яд ...
Не съм те търсил, нито чакал,
мой Животе
и не съм за теб копнял,
ти сам си ме нарочил жокер
и си ме създал.
Как, защо - не знам.
Може би съм бил свободен дух
или си ме взел от друго време,
но защо ли бил е този труд -
да ме закопчаеш в риза
с яка от бреме
в битието на Човек?
Е, довел си ме,
нахлузи ми ярема
на любов и мъка,
грижи и проблеми -
така ли ме подготвяш
за новата си стъпка -
къде пак ще ме закъташ
в тоз безкрай широк?
Може би там, където се не мръква
или там, където няма ден?
Преживял съм вече всичко -
знаеш - и не тръпна,
приготвих си савана от сатен!
Яд ме е ...
Не искам да съм жокер,
капо беше ти,
че са всички купи в мен ...!
© Валентин Василев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не знам дали все още струвам.
Но в този ден и час
дойдох при вас - за да воювам.
И водих бой - за вас.
Дори сега да ме убият -
аз пак ще се родя.
В тоз миг за себе си ще пия.
И днес - ще победя! -
Поздрав от дама купа
-
Не е за яд, че сме се родили..
Поздрав, Валентин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
почернял и отпуснат, и скучен...
/Много грешни неща на белия свят видях -
и от нищо не се поучих.../
Сега паля лулата на възрастта
и с броеница от спомени пред огнището
ще седна, ще мълча, ще мълча...ще мълча.
Докато и на Господ му писне...
Хитрец си ти!