valqka (Валентин Василев)
515 2124
3 янв. 2014 г., 11:59

То си е за яд ... 

  Поэзия » Философская
611 0 4

 

 

 

          Не съм те търсил, нито чакал,

           мой Животе

          и не съм за теб копнял,

          ти сам си ме нарочил жокер

          и си ме създал.

          Как, защо - не знам.

          Може би съм бил свободен дух

          или си ме взел от друго време,

          но защо ли бил е този труд -

          да ме закопчаеш в риза

          с яка от бреме

          в битието на Човек?

          Е, довел си ме,

          нахлузи ми ярема

          на любов и мъка,

          грижи и проблеми -

          така ли ме подготвяш

          за новата си стъпка -

          къде пак ще ме закъташ

          в тоз безкрай широк?

          Може би там, където се не мръква

          или там, където няма ден?

          Преживял съм вече всичко -

          знаеш - и не тръпна,

          приготвих си савана от сатен!

          Яд ме е ...

          Не искам да съм жокер,

          капо беше ти,

          че са всички купи в мен ...!

 

 

 

 

  

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уморен като зимен облак...и стар...
    почернял и отпуснат, и скучен...
    /Много грешни неща на белия свят видях -
    и от нищо не се поучих.../
    Сега паля лулата на възрастта
    и с броеница от спомени пред огнището
    ще седна, ще мълча, ще мълча...ще мълча.
    Докато и на Господ му писне...

    Ама чувствам как ще те навалят предложения от дами-купи!
    Хитрец си ти!
  • Не знам дали все още струвам.
    Но в този ден и час
    дойдох при вас - за да воювам.
    И водих бой - за вас.
    Дори сега да ме убият -
    аз пак ще се родя.
    В тоз миг за себе си ще пия.
    И днес - ще победя!
  • Поздрав от дама купа
  • Не е за яд, че сме се родили..
    Поздрав, Валентин!
Предложения
: ??:??