ТОЧКА
Р. Чакърова
...и по пътя... И даже по черния –
пак ще стигна до нашия миг,
в който всичко крещеше "Намерих те!!!"
с най-мълчания някога вик...
И по здрача, дори и през пъкъла
ще изгарям за теб и ще светя!
Че поне да е бляскава мъката
във небето на наш'те планети.
И поне да празнува Вселената –
и "умряло" със гръм се празнува!
Как тържествено свършва ни времето...
Как последно в греха се целуваме...
Да, мълчи... Точно тъй! И не дишай...
Малка смърт - както всяка от нашите нощи...
След възкръсване най-добре рими се пишат
и... Последната дума е "още"...
А по пътя, и даже в безпътие,
пак се връщаме в същата точка,
във която сънят ни се скъса...
Кой да знае, че Адът започва?...
Лондон 2017 '
© Rositsa Chakarova Все права защищены