juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
4 июн. 2008 г., 07:59

Точно в девет 

  Поэзия
579 0 7
                         Застреляха го. С истински куршуми.
                         Не бликна кръв, а тялото изчезна,
                         палачите се смееха безумно,
                         духът крещеше бясно. Непогребан.
                         Дванайсет стана, тъмно и студено,
                         (на слънцето му писна да слугува),
                         теренът се опразни, омърсена,
                         земята продължи да се страхува.
                         А хората не знаеха, че чака
                         душите суетата да отнеме,
                         с усмивки на лицата си невзрачни,
                         застреляха срама си. Точно в девет.

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??