Halinor (Тони Пашова)
25 19
27 сент. 2009 г., 22:58

Тогава 

  Поэзия » Другая
734 0 2

Не искам да чувам плача на върбите,
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.

Но плитко ме пак заровете -
да мога отново, дори и в смъртта,
да слушам с любов дъждовете
и тихо да шепна в снега.

© Тони Пашова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • това беше грубичко ;/
  • Чувствам се толкова незначителен в сравнение с теб.
    Защото аз съм мъртъв, макар и да дишам и да ходя и да ям.
    А ти ще бъдеш жива дори в смъртта, защото знаеш как да живееш, цениш красивите неща в живота, затова никой не може да ти го отнеме.

    Сега разбирам защо се държиш така презрително с мен.
Предложения
: ??:??