23 июн. 2009 г., 18:10

Тогава, когато... 

  Поэзия
495 0 5

 


Когато си тук,

всичко притихва.

Дори

звездите своя шепот стаяват

и розата навън

едва-едва сдържа

в края на последното сатенено листче

бисерната си капчица,

която в такава тишина

отронила се би

със звън.

Когато си при мен,

мънички слънца започват да валят.

Тогава

няма нощ,

нито ден -

времето замира

и само е

сияние...

 

А когато те няма,

като брезови листенца

галени от вятър,

мислите за теб

в мен

не спират да трептят.

 

Тогава, когато...

 

 


© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??