20 сент. 2007 г., 01:36
Тогава ще ти простя!
Бях момиче! Ти ме направи жена!
Но въпреки това, каква съм не разбра.
Показа ми любовта, но и с мен се подигра!
Никой с мен не може да си играе!
Този стил борба срещу мене никой не владее.
Обич и омраза в душата ми бушуват, радост и болка сърцето ми раздират.
Гняв,ненавист и отмъщение разпокъсват всичко в мен.
Всеки ден си представям как те помилвам и си отмъщавам.
Как на клада сърцето ти изгарям.
Как, трепереща от обич и страст, те прегръщам.
От всичко това ме боли!
Наказвам теб и себе си дори!
Теб за лъжата и долната игра, а мен за глупостта.
Мъжете казват: "Пази се от жена, която знае какво иска и как да го получи!".
Е, животът учи! Любовта не пита!
По нея всеки залита.
Пред обичта обаче аз на колене не падам,
вървя с високо вдигната глава, ако ще в Ада да горя.
Опита се душата ми да раздереш,
опита се своята болка да ми покажеш.
И за миг успя!
Бях силно момиче, сега съм силна жена!
Добре ме познаваш, но съм и като необятна земя.
От горчивината на живота ти отпи, разбра какво е да те боли, но за сърцето ми това явно, че не стига.
Ярост и омраза в мен напира!
И като сянка ще се вмъкна в съня ти.
Като облак ще надвисна над деня ти.
Като мрак ще вляза в мислите ти и ще разпаля кръвта ти.
И сълзите ти истински или фалшиви ще се впият в твоите жили
и тогава не само моето сърце ще кърви.
Тогава не мен ще ме боли!
След всичко това бих повярвала отново на твоите клетви
и на лицемерното "Прости!".
Но въпреки това, каква съм не разбра.
Показа ми любовта, но и с мен се подигра!
Никой с мен не може да си играе!
Този стил борба срещу мене никой не владее.
Обич и омраза в душата ми бушуват, радост и болка сърцето ми раздират.
Гняв,ненавист и отмъщение разпокъсват всичко в мен.
Всеки ден си представям как те помилвам и си отмъщавам.
Как на клада сърцето ти изгарям.
Как, трепереща от обич и страст, те прегръщам.
От всичко това ме боли!
Наказвам теб и себе си дори!
Теб за лъжата и долната игра, а мен за глупостта.
Мъжете казват: "Пази се от жена, която знае какво иска и как да го получи!".
Е, животът учи! Любовта не пита!
По нея всеки залита.
Пред обичта обаче аз на колене не падам,
вървя с високо вдигната глава, ако ще в Ада да горя.
Опита се душата ми да раздереш,
опита се своята болка да ми покажеш.
И за миг успя!
Бях силно момиче, сега съм силна жена!
Добре ме познаваш, но съм и като необятна земя.
От горчивината на живота ти отпи, разбра какво е да те боли, но за сърцето ми това явно, че не стига.
Ярост и омраза в мен напира!
И като сянка ще се вмъкна в съня ти.
Като облак ще надвисна над деня ти.
Като мрак ще вляза в мислите ти и ще разпаля кръвта ти.
И сълзите ти истински или фалшиви ще се впият в твоите жили
и тогава не само моето сърце ще кърви.
Тогава не мен ще ме боли!
След всичко това бих повярвала отново на твоите клетви
и на лицемерното "Прости!".
© Десислава Христова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми
Тази буря в теб-чувствала съм я .... -
Деси, поздравления за стиха - толкова е искрен, толкова много любов и болка има в него ! Трогна ме, мило момиче ! Запази чиста любовта си ! Ти си богатата, щом имаш любов в сърцето и душата си ! А този, който има нужда от теб и обичта ти - ще дойде ! Вярвай в това ! Прегръдки !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
