Той е марков.
Силен. Стилен. Адидаски.
Носи Прада, Гучи, Лагерфелд
и Вюитон.
Ненавижда живота втора ръка.
Ненавижда хората втора ръка.
Той има една ръка.
Една глава,
(какви ги говоря)
едно полукълбо
и с него мисли марково:
Роше, Лоран, Версаче...
А якето ми
е втора ръка.
Неговата липсваща.
Тази, с която изхвърля
ежедневните си гордости
от вчера.
Маркови.
Аз съм втората глава -
удар по златната стена
на марковото его.
И дясната половина
на човечеството.
13.01.2011.
© Милена Иванова Все права защищены