Той беше огън горещ,
но за тебе беше просто вещ,
той любов ти даде нежна,
а ти обгърна го с буря снежна.
Нима за теб всичко е било игра?
Ти уби душата му така!
Той подари ти своето сърце,
а ти го сграбчи с ледени ръце,
той ти даде доброта,
а ти осъди го на самота...
Той разкри ти своята душа,
а ти потъпка го в нощта.
Сега страдаш, нали,
от всичко много те боли!?
Но страшно сърцето гори,
от късна нежност горчи.
Той с друга е сега,
която подари му любовта...
Сега се мразиш за това,
че изгони обичта,
безброй сълзи проливаш ти,
че той за теб вече не тъжи!
© Теодора Калъчева Все права защищены