1 февр. 2025 г., 14:29

Той капката не е принудил 

  Поэзия » Философская, Гражданская
201 0 2
Когато съдбата ми морна отпие
горчивата глътка от излак житейски
и възнак се видя сред тучната райска градина,
елате до смъртното ложе и вие,
лелея за моите сторени грешки
молебен-прошение – с чиста душа да замина.
Че всеки в пламтежа на своята младост
неволни простъпки е сторвал пред други
и иска с последния лъх опрощение свише.
Не страдайте, моля! Животът, за жалост,
бе труден, но аз на доброто съпруга
съм била. Така във сърцето ми горестно пише. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??