Тъга в очите ти ли виждам, малко синеоко момиче?
Защо тъжиш ти, аз не знам, но в очите ти сълза блести и аз усещам как остра болка те мори...
Недей тъжи, не ти приляга…
Сълзи очите ти не заслужават…
Натъжаваш мен, морето се вълнува, слънцето пече изпепеляващо горещо…
Недей тъжи…
Сълзи недей пролива…
Не ти отива да си тъжна, не ти прилягат тъжните очи…
Чак времето е някак тъжно и плажът в жегата ехти: „Недей тъжи, недей тъжи!”
Защо сърцето ми се къса?
Защо ли нещо ме гори като те гледам?
Защо усещам сякаш колко те боли?
Какво те мъчи? – страх ме е да питам…
Каква е мъката ти? – по-добре е да не знам….
Но отстрани те гледам и се моля да се усмихнеш, и да не тъжиш…
Момиче синеоко, непознато, спри горещите сълзи…
Чуй, не ти приляга да тъжиш…
И тук си срещу мен, а всъщност си далече… и тялото ти силно те издава, и болка ми предаваш ти…
Красиво, русичко момиче, спри горещите сълзи, че мене натъжаваш ти и болката ти силно ме гори.
Не те познавам аз, не ме познаваш ти, но нещо в мен за тебе мисли и сърцето ми тупти…
Прости за туй, че тъй те гледах, че плаках редом с теб.
Но болката ти и тъгата ти споделям, макар и да не знаеш още ти…
Вгледай се, момиче непознато, в моите очи и усети как тъжно шепна: „Недей, ти не плачи!”

03/07/2007 г. (Златни пясъци)